сряда, 24 април 2013 г.
малка синя теменужка
Моята малка теменужка отвори очи за да погледне пролетното слънце озарило перваза на домът ми. Отглеждам я от ей толкова мъничка , с трепет очаквах нейният цъфтеж . Толкова е нежна и невинна, толкова земна . Подарявам я на моите любими хора , които никога няма да виждат с очи хорски , но винаги ще виждат с очи ангелски, които не са на земята човешка , а са някъде там на далеч много далеч , но са толкова близко до нас.
не всичко е компютърни игри...
Да му се не надяваш на моето съкровище Пепи , че освен компютъра може да го заинтригува нещо като дърводелство, слава на бог , че е запазил ръцете си без контузии след работа с трион и чук. Все си мислех , че ние като деца сме имали по пълноценни уроци по трудово обучение , моите извинения към учителите. Този зелен хубавец родил се буквално от нищото една на право и две на пряко ме навежда на мисълта , че хич няма да е зле да има повече такива играчки и забавления по -скромни на външен вид и с възможност за доразвиване от децата , ако можех бих казала стоп на всички пластмасови отливки.
петък, 19 април 2013 г.
wrapped
Големината се по промени мислех обеците да ги направя с по малки размери, но не съжалявам. Не нося големи обеци винаги са ми създавали чувство за кич и претруфеност , но никога човек не трябва да се зарича, хареса ми тежкото поклащане, когато всичко е с мярка се получават нещата. Обичам да правя обеци за мен това е най-трудно и винаги съм пред предизвикателство , те трябва да са идеално еднакви и това ме държи в напрежение до последния елемент. Ще ги представя в Мър - мяу предизвикателство за не хартиени творения.
коприва с ориз
Липсата на спанак на пазара ме спря на копривата като алтернатива и въобще не съжалявам ,
100 гр пликче ми беше достатъчно да приготвя вечеря за четири порции.
Копривата заварих за 15 мин
Купичка с орис запържих с пресен лук към тях добавих копривата, джоджен, сол на вкус,вода.
Сместа на тих огън покъкри още 15 минути.
Вкусът вълшебен , свеж, пролетен с лъжичка кисело мляко неповторим, който обича може да добави забулено яйце или сметана.
Винаги съм се впечатлявала от засукани рецепти , но привидната простота на ястията винаги ме е карала да изпитвам наслада при приготвянето и в последствие от вкусовете , докато пиша публикацията Коки, малкото ми момче си хапва варен картоф с масло, подправен с морска сол, почти никакви продукти, но ароматът превзе стаята.
100 гр пликче ми беше достатъчно да приготвя вечеря за четири порции.
Копривата заварих за 15 мин
Купичка с орис запържих с пресен лук към тях добавих копривата, джоджен, сол на вкус,вода.
Сместа на тих огън покъкри още 15 минути.
Вкусът вълшебен , свеж, пролетен с лъжичка кисело мляко неповторим, който обича може да добави забулено яйце или сметана.
Винаги съм се впечатлявала от засукани рецепти , но привидната простота на ястията винаги ме е карала да изпитвам наслада при приготвянето и в последствие от вкусовете , докато пиша публикацията Коки, малкото ми момче си хапва варен картоф с масло, подправен с морска сол, почти никакви продукти, но ароматът превзе стаята.
сряда, 10 април 2013 г.
Snowflakes in spring
Не мога да нося обици имам свръх непоносимост, медта я понасям за ден, среброто и златото за по малко от няколко часа, а толкова ми е приятно нещо да се поклаща на ухото ми, но уви... Ето защо се спрях на вариант да си направя обички с клипс , белоснежни мъниста с блясък като снежна преспа чар и чистота.
more color to welcome summer
Преди години , минералите ме вдъхновиха и провокираха моята любов към бижутата, заричам се да ги използвам повече , защото ги бях позабравила. Поредната гривна съм направила от минерала Жадеит, цветен , весел много позитивен с привкус на идващото лято. Като разцветки е толкова разнообразен от бял, розов , лилав , червен син, нюанси на зелено няколко. Прекрасно е чувството при допир с кожата. Трябва да се внимава при носене , защото мънистата са чупливи.
неделя, 7 април 2013 г.
soft bunny buddy
От всичко което докосна с игла най - много обожавам играчките това е нещото което ме кара да не зарежа шиенето , след като уших зайко , си дадох сметка , че не бива да търся съвършенство може би това ме отчайва понякога, и наистина тежи... Нищо че "ръчичкити " му станаха малко по големи от предвиденото , мустакът му леко на една страна, сега се сетих забравих да му направя опашка, но какво от това ще има пак кой да си го гушка! Вдъхновението почерпих от livemaster.ru/ .
Абонамент за:
Публикации (Atom)
