сряда, 24 април 2013 г.
малка синя теменужка
Моята малка теменужка отвори очи за да погледне пролетното слънце озарило перваза на домът ми. Отглеждам я от ей толкова мъничка , с трепет очаквах нейният цъфтеж . Толкова е нежна и невинна, толкова земна . Подарявам я на моите любими хора , които никога няма да виждат с очи хорски , но винаги ще виждат с очи ангелски, които не са на земята човешка , а са някъде там на далеч много далеч , но са толкова близко до нас.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Красиво посвещение, мило и искрено... един ден, и те ще виждат като нас, а ние като тях. Поздрави.
ОтговорИзтриванеСтига да вярваме, стига да искаме, ще виждаме винаги това, което искаме ще се докосваме до всичко , което обичаме, ще бъдем толкова близка , колкото мислите ни позволяват...
ОтговорИзтриване